Нова година

Hова година е празник, при който се отбелязва краят на текущата и началото на следващата календарна година.

Всички култури, използващи годишен календар, празнуват Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година („Акиту“) са се организирали празненства в древен Вавилон.



В нощта на 31 декември срещу 1 януари новата година се отбелязва само в християнските страни. Еврейската нова година започва на 30 септември, мюсюлманската в края на март – началото на април, а в Далечния Изток я посрещат между 20 януари и 20 февруари. Тези различия се дължат не на самите религии, а на календарните системи, които те използват. В Европа заедно с покръстването всички страни приемат от Рим и Юлианския календар, които по-късно е заменен от неговата подобрена версия – Григорианския.



Навсякъде по света началото на новата година е празник, на който всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия.

Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден. Баницата с късмети се приготвя с парчета, колкото души има около масата плюс едно. В нея се слагат късмети и малки дрянови клончета с пъпки.

Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня - ако изпукат, е на здраве и берекет. Парчето в повече се нарича на Св. Богородица. Най-познатият за Нова година обичай е сурвакането.





Децата, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи и всяко носи сурвачка, украсена с преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят цялата къща. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
За Нова Година в България домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми.



Но посрещате ли Нова година в чужбина вместо в България, означава, че ви очакват пътешествия и през идната.

В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави.

Празнични поверия

За Нова Година в България поверие гласи, че жените трябва да са облечени в най-новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през новата година. Под облеклото пък да носят червено бельо – така ще им върви в любовта.
Друго поверие за Нова Година в България гласяи, че ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината.

На 1 януари празнуват имен ден Васил, Василка, Веселин, Веселина, Веска, Веселка.