Коледа

Коледа започва в първите часове на 25 Декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер.

Според Евангелието Христос се ражда в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.





Кога се е чествала Коледа в миналото?
Коледа произлиза от древния римски празник “Деня на раждащото се Слънце“, който е бил в края на Декември и се наричал "Календи". Кулминацията на празника е бил на 25 Декември, когато са се пренасяли животни в жертва на боговете, имало е пиршества и римляните си разменяли подаръци. Този празник е бил разпространен в цялата Римска империя.

С налагането на християнството през 313 г. рожденият ден на непобедимия слънчев Бог се слива с деня на Рождество Христово. “Календи” с времето став “Коледа” и последствие “Календар“.

През 1968 г. Република България започва да празнува Коледа на 25 Декември, след като Българската православна църква решава да промени датата. Преди това Коледа се е чествала на 7-ми януари според стария Юлиански календар.

В сутринта на 25 Декември се ходи на църква, задължително в празнично и официално облекло.





В миналото в България обаче преди посещението в църквата е било обичайно домът да бъде посетен от коледари. Те обикалят от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце, но не и по-късно, защото се приема, че силата им се губи на светло. Коледуването е ритуал с езически корени, който се е изпълнявал с удоволствие от младите мъже и в по-ново време.

Основната задача на коледарите е да разпъждат злите духове, които се смята, че витаят на 25 декември и 12 дена след това. Затова и коледарите пеят с цяло гърло, потропват с гегите си и с цървулите си - за да разгонят нечистите сили. Коледуването се извършва само от мъже и момци, които предварително избират своя водач, наричан още цар или станеник.





Трапезата
Масата на Бъдни Вечер е отрупана с нечетен брой постни ястия. Характерни са традиционни за страната храни, като ошав от сушени плодове, боб, варено жито, питка… Задължително присъства и червено вино, защото то символизира кръвта на Исус Христос. Най-възрастният мъж отчупва парче от питката, което поставя пред иконата на Богородица и тогава вече всички започват да се хранят. Всичко това е непокътнато през вековете. Има и една съвременна традиция, която ние сме създали – поставянето на късметчета в парчетата от питката. Така всеки може да види какво го очаква през следващата година.





Бъдникът за Коледа
Бъдникът е специално дърво, което се поставя в огнището в нощта срещу Коледа. Обикновено е дебело и голямо парче, често от дъб или круша. Според това как гори в огнището, се гадае каква ще бъде годината – ако огънят е буен и пръска много искри, идната година ще бъде плодородна и богата.

На сутринта огънят трябва да се загаси с вино. Ако има неизгорели части, те могат да се използват за направа на кръстчета или да се вградят в ралото – това е символ на плодородието и селския труд. Пепелта също се разпръсква из нивите за плодородие, а може да се използва и за лечебни цели.