Ден на Освобождението на България

Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г.

Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент. На този ден (19 февруари 1878 стар стил) в Руската главна квартира в селището Сан Стефано (дн. Йешилкьой) около 17:00 ч. представителите на Русия и Османската империя подписват предварителен мирен договор, според който се слага край на освободителната война (1877-1878).





Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и Александър Нелидов, а от другата страна – Савфет паша (министър на външните работи) и Садулах бей (посланик в Германия от страна на Османската империя).



Граф Николай Игнатиев е бил освен известен дипломат и много добър финансов спекулант. В Русия от край време прогресивните хора му се подигравали. По времето, докато бил министър на държавното имущество, му правили толкова чести ревизии и откривали такива липси, че Игнатиев го грозял затвор, но бил прекалено близък до сърцето на царя. Той единствен от Съвета на Руската империя бил арестуван. В крайна сметка граф Игнатиев умира напълно разорен.



От османската империя договорът е пописан от Сефет Мехмед Паша - външен министър. По-интересната личност от този исторически момент е Садуллах Бей – един от прочутите османски бонвивани. Бил е посланик в Германия и Австрия. Той се самоубива през 1901 г. с газ, след няколко опита да се обеси. Причината – "любовта му към един млад сътрудник".



Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.
Интересна история е свързана с това в каква посока гледа лъвът на паметника. Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Той вече бил отлят в Софийския военен арсенал с тегло 28 тона, и трябвало за се пренесе на върха на части, за да се сглоби като обемен пъзел.



Мулета и катъри изтеглят лъва до върха и когато се умувало как 8-метровия цар на животните да бъде качен на кулата, румънското правителство протестирало, че България изглежда да проявява териториални претенции към северната съседка, ако българският национален символ гледа в тази посока.



Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но едновременно реагирали Гърция и Турция. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. Заради международния натиск политиците ни се прекланят и свалят лъва от върха на паметника, “поставят” го на козирката над главния вход от северната страна, обърнат на запад. Тогава дошла остра реакция от Сърбия, като сръбският посланик връчил официална нота.



Министерският съвет решил лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите. Говори се, че след това решение българите приели всичко на шега. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с “въртенето на лъва в различните посоки на света…”